днес пак за пореден път се скарах с човека, когото обичам. за най-голямата глупост на света. защото срещнахме негова бивша колежка и вместо да ни запознае, той ме остави да "вися" 20 минути отстрани до тях, докато си говорят всевъзможни глупости. беше ми тъпо. после се ядосах на несъобразителността му - срещаш някого, разменяте 2 приказки и координати и чао; или срещаш познат, запознаваш го с този, с когото си излязъл и го включвате в разговора, не е кой знае какво :((
яд ме е на себе си. изпуснах си нервите и сега се чувствам зле. имам най-невероятния човек до себе си, а само му съсипвам деня с дребни скандали, от нищо, от въздуха.
липсата на работа ми се отразява много зле. включително и на самочувствието ми. не само имам ниска самооценка, но дори вече не мога реално да преценявам най-обикновени ситуации от ежедневието. много ми писна - от самата мен.

когато се скарахме, аз казах нещо от сорта на "за теб съм поредната", но което отговори без да мисли "надявах се да си последната" :)
може да е клише, но ме накара да осъзная, че безсмислено му тровя живота с безпочвени съмнения...