Пътищата ни се разделиха много отдавна. Не не и ние.

Понякога имам усещането, че двама души все още са там, в онази стая в "Иван Вазов", забравили за света навън и четирите му посоки.

Новините за теб не са ми достатъчни. Опитвам се да общувам с теб в скайп, във фейсбук и къде ли още не - социални мрежи да искаш! ;)) Но не ми стига. Не се получава. Предпочитам да запазя спомените си за теб чисти, затова нека не сме "приятели" в която и да било мрежа, след като няма какво да си кажем. Когато ми липсваш - като сега - се пренасям мислено в апартамента в "Иван Вазов" и си спомням това, което имахме.

Не искам да живея в миналото, парадоксално е, че още се връщам там. Минаха толкова години, а аз съм си същата - увлечена, любопитна, щастлива заради теб.